Кратка историческа справка.

През 1919 година младия испански инженер Хуан де ла Сиерва създава голям тримоторен транспортен биплан за Военно въздушните сили на Испания. Проекта бил изключително сложен и след първия полет дал големи надежди. Но за съжаление при втория полет, самолета загубил скорост на малка височина, срива се и пада.  Жестоката катастрофа оказва влияние на съдбата младия инженера.  Той повече никога,  не проектира самолети, но решава да работи върху апарати, които да летят във въздуха дори и при нулеви скорости.

Започва да изследва в аеродинамична тръба на въздушния винт и открива авторотоцията. След предварително развъртане, винта продължава да създава подемна сила, аналогична на подемната сила на крилото при планиране.  Въз основа на тази аналогия Сиерва създава и първия апарат винтокрил апарат, като изобретява вертикални и хоризонтални шарнири и системата за управление, които са неразделна част от всеки вертолет и днес. Премества се в Англия и създава фирма за автожири,  която произвежда и продава апарати. По негови проекти се строят апарати в Франция и САЩ . Сиерва успял да създаде апарати, които летели с 20 километра в час. До  "зависването“ оставали още няколко стъпки.  До появата на първия хеликоптер оставала само една малка крачка,  да се подаде въртящ момент чрез трансмисия от двигателя към носещия винт .

Първо да отговорим на въпроса : Защо да правим това? Ето и някой от аргументите.

1.Според някой автожира обединява недостатъците на самолетите и вертолетите.  Но, ако погледнем в регистъра на Международната спортна федерация / FAI / в клас ' Rotorcraft' /вертолети / ще видим, че всички световни рекорди при апарати с полетно тегло до 500 и до 1000 килограма се държат от автожири, а не от хеликоптери. Следователно при ултралеките и много леките апарати труда за преобразуването си струва .

2.На цената на 1/5 от цената на автожир се сдобивате с него и в рамките на 1 час може да направите от него свръхлек самолет. Конструкцията на самолета се запазва.

3.Освен два апарата  „два в един",  получавате и възможност да се насладите от летенето с още един тип въздухоплавателни средства по-тежки от въздуха.

4.Не знам, как ще се отрази наличието на крило и носещ винт на качествата на апарата / някой от първите апарати са било именно такива хибриди/, но си струва при проектирането да предвидите и подобна възможност и при наличие на творчески стремеж у вас да опитате и този вариант?

Най-подходящи за промяната са свръхлеки самолети с горно разположени сваляеми полукрила. Например самолета Ikarus C-42 на базата на който е създаден автожира CARLA /Continuous Auto Rotation Light Aircraft / в превод , постоянен режим на авторотация при лек самолет.

За автожира Ви е необходим носещ винт. Може да си го изработите сам или да си го поръчате в една от двете компании произвеждащи винтове. При самостоятелна изработка може да използвате технологията описана в модул  „Направи си сам “, но тя е изпробвана за винтове с диаметър до 4-5 метра и трябва да изработите 4 и повече лопатки . При поръчка ще се наложи да заплатите значителна сума , но ще получите най-високото възможно качество.

За развъртане на винта до работните обороти се използва хидромотор, който използва масло под налягане от зъбна помпа, задвижвана от двигателя на самолета. Освен въртене на носещия винт, неговата конзола осигурява и възможността за завъртане във вертикалната равнина, което заедно с вертикалното кормило на самолета осигурява управлението на автожира. Управлението по курс се става чрез вертикалното кормило на самолета, по тангаж чрез завъртане на конзолата на носещия винт, като за случая се добавя лостова система . Излитането се осъществява,  като носещия винт се развърта до работни обороти и след освобождаване на спирачките, винта на самолета ускорява апарата до скоростта на излитане .